Тест „Моят път“

Избери този път, по който би искал да вървиш.

Той ще ти помогне да разбереш себе си и ще ти покаже основните цели в живота, които ще те направят щастлив човек.

Път № 1 – пътят към свободата

Независимостта и личното пространство са важни за теб. Свикнал си да си създаваш свой собствен живот. Отличаваш се с благоразумие, упоритост и решителност. .Освен това се опитваш да използваш времето и енергията си мъдро. Знаеш точно какво искаш и вървиш към целта си.

Път № 2 – пътят към своя собствен малък свят

В живота ти няма място за много хора. Въпреки че имаш приятели и близки, се чувстваш много удобно със себе си и мислите си. Никога не се отегчаваш в самотата. Имаш богат вътрешен мир и имаш способността да виждаш и чуваш това, което не се отдава на другите.

Път № 3 – пътят на позитивизма

Отличаваш се с оптимистичен поглед към света и страст към живота. Никога не спираш да се учиш, защото се характеризираш с любопитство и желание постоянно да учиш нещо ново. Свикнал си да прекарваш всеки ден ползотворно и да се възползваш от всичко, което правиш.

Път № 4 – пътят на промяната

Не се страхуваш от бъдещето, активно го планираш и се опитваш да постигнеш целите, които си си поставил. Вероятно си малко импулсивен, а действията и решенията ти често са безразсъдни. Бързаш да живееш и винаги си готов да се промениш, отворен за нещо ново. Понякога на околните им изглежда, че си човек, който нарушава правилата, който върви срещу течението. Затова те уважават.

Път № 5 – пътят на стабилността и хармонията

Опитваш се да поддържаш стабилност в живота си.

За теб е важно да си сигурен за утрештия ден. Също така цениш вътрешното спокойствие, добрите отношения с хората и хармонията във всичко. По природа си открит човек, не обичаш конфликти, тъй като светоусещането ти не позволява негативни чувства между хората.

Път № 6 – пътят на спокойствието и истината

Въпреки че се стремиш към премерен и спокоен живот, вътрешният ти свят никога не спира да се развива. Ти си вечният търсач на истината и смисъла на живота.

За записване на час за консултации с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277

ЗА КАКВО МЪЛЧАТ ЧУВСТВАТА НИ? И КЪДЕ СЕ КРИЯТ

Едно от нещата, които отличават хората от животните, е способността да изпитваме емоции, чувства. Но колкото повече живее човечеството, толкова повече зависи от понятия и изрази като „прието“ и „неприето“, „срамно“, „не хленчи!“, „ти си момиче“, „бъди мъж“ и така нататък…

В резултат от детството свикваме с това, че има „добри чувства“, които могат да бъдат показани, и има „лоши“, които трябва да бъдат скрити. Такива силни чувства като болка, тъга, гняв не са добре дошли в ерата на „позитивното мислене“.

АНАТОМИЯ НА ЕМОЦИИТЕ

Преживяхте тежък развод? „Забрави, продължи напред.“ Загубихте любим човек? „Дръж се, бъди силен и не зацикляй“. Обидиха те? „Не си и помисляй да ревеш, вече не си дете.“ Ядосан ли си на баща си, майка си, съпруга, детето? „Как не те е срам!“

В резултат на това ние си забраняваме да изпитваме и проявяваме „нежелани“ чувства. Само дето те няма къде да отидат. Нереализирани, те се натрупват в нас или се проявяват по деструктивен  начин.

Освен това е невъзможно да си забраните едни чувства, без при това да престанете активно да чувствате и други. Това е като „превключвател“, който преминавайки в положение „не бива“ и практически лишава човек от адекватни емоционални реакции на случващото се.

Няма добри и лоши емоции, те просто съществуват и това е. И те възникват извън нашия съзнателен контрол и воля. И имат право на съществуване.

КЪДЕ СЕ КРИЯТ?

Изразяването на чувства е просто необходимо, особено негативните. Представете си какво би се случило с организма, ако му забраним да задоволява естествените си потребности и за всички отпадни продукти няма изход?

Естественият процес не може да бъде измамен, той има нужда от изход.

При продължително потискане на чувствата възниква един от четирите варианта:

1. Рано или късно, когато дойде „тази същата“ последна капка, те ще изригнат като вулкан – внезапно и на грешното място. И човекът ще изглежда неадекватен, ще развали отношенията си с другите, ще спечели репутация на неуравновесен и ще се чувства виновен. А може да се случи и нервен срив. Като цяло нищо добро.

2. Те ще навлязат дълбоко навътре, създавайки напрежение и блокаж в мускулите и органите. И рано или късно ще доведат до психосоматични заболявания.

3. Ще започнат да се проявяват под формата на неврози и страхове, перфекционизъм, прекомерен контрол, повишена тревожност, раздразнителност, депресивност, безчувственост, невъзможност за изпитване на радост, хронична умора и неувереност в себе си. Обикновено това са признаци на несъзнателно потиснати чувства.

4. Те се „превъплъщават“ като зависимости (алкохолизъм, наркомания, шопинго-, сексо–, работо– и други „холизми“), които разрушават личността.

Сдържането на чувствата и емоциите, особено тези, които не са обществено одобрени, просто не е добро за физическото и психическото здраве на човека.

ЕКОЛОГИЧНО ЖИВЕЕНЕ

От една страна, реакцията на дадена ситуация трябва да е естествена, от друга страна, тя не трябва да вреди на другите. Да си позволите да изразявате чувствата си изобщо не означава, че можете да бъдете груби, да „изливате“ всичко на други хора, да ругаете, да давите емоциите със сладкиши или алкохол.

Има много начини да изразите чувствата си по конструктивен начин, като ги изживеете по екологичен, безопасен за себе си и другите начин. Всичко започва с осъзнаването: „Сега съм ядосан, защото …“, „Тъжен съм, защото…“. Понякога констатирането на този факт вече носи облекчение. А после е необходимо да се справите със своите чувства.

Как да изпитаме радост и щастие? Дори „добрите“ чувства се потискат от мнозина според старомодния принцип „не се радвай прекалено много, за да не тъгуваш после“. Позитивът трябва да се живее пълноценно: ако ви се иска да плачете от щастие, не сдържайте сълзите си, ако искате да се смеете, смейте се от сърце.

Прост и ефективен начин за безопасно освобождаване, е да посетите професионалист. Едва ли ще се справите без негова помощ, ако сте потискали емоциите си дълго време. Но ако все пак искате  да се научите как да изразявате правилно негативните чувства, ето някои насоки за облекчаване на напрежението, без да наранявате другите:

• Водене на дневник – всяка техника на писане е много полезна, за да се отървете от негативизма.

• Преживявате чрез тялото – танци, всякакви тренировки и игри, фитнес, бокс, бягане. Масажът също е много добро средство, облекчава схващанията в тялото, а всичко това са неизживени емоции.

• Физически труд и ръкоделие. Чрез ръцете си ние изживяваме емоция.

• „Класическият“ метод, предложен и от Луиз Хей, е да удряте възглавница. Да удряте, докато почувствате празнота отвътре.

• Изговаряне. Желателно и най-добре е с психолог, но ако има близък човек, който е готов да ви изслуша, без да ви съди и поучава, може и с него.

СЪГЛАСИЕ СЪС СЕБЕ СИ

Ако почувствате болка, не бягайте от нея и не я игнорирайте. Трябва да я срещнете и да се потопите максимално в нея. Преживейте я. Само по този начин ще се освободите от нея и ще почувствате облекчение.

Тук има какво да научим от децата. Те искрено се радват, ако са щастливи, плачат, ако са тъжни или наранени, опитват се да „нападат“, ако изпитват гняв, и показват нежност, когато я почувстват. Те не задържат емоциите си в себе си – споделят ги със света и не зациклят. И това е чудесен начин да съхраните душевното си равновесие и да почувствате пълнотата на живота.

От: psyh.ru

Превод и редакция: Център СИ

Записване на час за консултации с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277

Как да си задаваме правилните въпроси

Техники за саморазпитване

Ние ежедневно задаваме въпроси – на колеги, роднини и приятели. Така научаваме за новостите, получаваме информация за живота на близките ни хора. Но е много важно да задаваме въпроси не само на другите, но и на себе си. Такова саморазпитване ви позволява да осъзнаете истинските си потребности, да анализирате възможностите, да развивате способностите си. Понякога правилно зададеният въпрос е и самият отговор.

Въпросите към себе си може да бъдат неправилни. Например, ако постоянно възкликвате: „Защо ми е всичко това?“, „Защо все не ми върви?“, това само ще предизвика раздразнение или тъга. Какво трябва да се запитате?

1. КАКВО Е НАИСТИНА ВАЖНО ЗА МЕН?

Вашите ценности определят как виждате себе си като личност и как искате да изглеждате за другите. Ценностите са ориентирът, моралният компас, който ви води, когато вземате решения. Ако можете да осъзнаете какви са вашите ценности, ще намерите хармония и ще запазите самоуважение.

За да определите вашите нравствени ориентири, можете да си зададете следните въпроси:

• Какви родителски нагласи съм запазил и кои са претърпели значителни изменения? Защо?

• Кои събития от миналото остават най-ярки и важни за мен? Как ме промениха?

• Кой от моите съвременници е моят морален авторитет? На кого няма да подавам ръка? Защо?

• Какви качества искам да възпитам у децата си?

Направете списък с това, което смятате, че са вашите истински ценности. Можете да се възползвате от готов списък, като например „Ценностните ориентации“ на Ракич*, или да направите свой собствен. Сега подредете ценностите по приоритет и помислете защо всяка от тях се оказва на едно или друго място. Сега нека го направим по-трудно. Сортирайте ценностите в три колонки: „много важно“, „важно“ и „мога да се откажа“.

Сега си задайте този въпрос: „Правя ли нещо всеки ден, за да практикувам тази ценност? Намира ли тя отражение в ежедневния ми живот?“ Ако отговорът е „да“, тогава е наистина важно за вас, ако е „от време на време“ или „не“, преместете ценността от първата колонка във втората или третата. Тази практика ви помага да видите ясно разликата между желанията и реалността и може да ви предостави някои поразителни прозрения.

2. КАКВО ИСКАМ НАИСТИНА?

„Мечтите са безплатни“ е често срещан шеговит отговор на привидно преувеличено искане. Но осъзнаването на истинските ви желания е наистина много полезно. Разбира се, можете да кажете: „Искам милиони долари и няколко чифта нови кънки в допълнение“. Но представете си какво ще правите, ако имате всичко това? Какъв ще е вашият идеален ден? С какво бихте се занимавали с удоволствие? Заради какво не би ви мързяло да ставате рано сутрин? Коя дейност ви увлича толкова много, че забравяте за времето? Може ли тази дейност да стане ваша професия или хоби? Какво ви пречи да го направите сега? А коя работа не може да ви донесе нищо друго, освен умора и отвращение? Какви мечтаехте да станете, когато бяхге дете?

3. КОГА СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ?

Комфортната среда е изключително важна за себереализацията. Интровертът няма да може да работи ефективно в голям шумен екип, домошарът няма да се радва на пътешествия, творческата личност ще залинее в рутинна среда. Изглежда, това са общиоприети истини. Но понякога човек не осъзнава какво точно му пречи да бъде щастлив.

Задайте си следните въпроси:

• Кой начин за усвояване на учебния материал ми се отдаваше най-добре – четене на учебник, гледане на обучително видео, слушане на учител?

• Мога ли да споря с началници или колеги?

• Как си представям идеалното си работно място?

• Кои ситуации ми доставят най-голямо удоволствие?

• В каква къща бих искал да живея?

• Къде обичам да бъда – в града или сред природата?

Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да определите комфортната за вас обстановка и да започнете да се движите в правилната посока.

4. КАКВО ТРЯБВА ДА ПОДОБРЯ?

Анализирайте своите модели на поведение. Какви са вашите обичайни реакции към определени събития? Колко често повишавате тон, плачете, дразните се, мрънкате? Какво ви разсмива, разтоварва, зарежда с енергия? Как се държите в ситуации на стрес?

Такъв анализ ще ви позволи да идентифицирате вашите силни и слаби страни. Ще разберете как можете да коригирате недостатъците си. Спомнете си последната си среща с приятели или събиране на екипа. Какво казахте и направихте? Как реагираха хората около вас? Помислете какви чувства могат да предизвикат думите ви у другите. Не им ли изглеждате груб, несправедлив, безчувствен човек? Опитайте се да погледнете на ситуацията сякаш отстрани, през очите на външен наблюдател.

Задайте си следните въпроси:

• Какво искам да променя в себе си?

• Чие мнение е особено важно за мен?

• Кои са силните ми страни?

• Какво правя най-добре и най-лесно?

• Често ли ме възприемат не така, както бих искал?

Понякога не правим такова впечатление на другите, каквото бихме искали. Саморазпитването ще ви помогне да коригирате поведението си. В този процес може да бъдете придружени от различни чувства – безпокойство, страх, срам и дори гняв към себе си или към другите. Може да искате да се откажете от всички тези самоизследвания. Не се страхувайте, никой няма да чуе вашите откровения!

Да си задавате добри, правилни въпроси и да им отговаряте честно е като да редите пъзел с вашата личност. Всеки отговор е част, без която няма да се получи пълната картина. Саморазпитването може да стане ваш здравословен навик, ако го практикувате всеки ден. Отделете 5-10 минути за важните въпроси към себе си и много скоро ще почувствате, че нивото на вашето самосъзнание се е повишило.

• Ако някой иска да подреди йерархията на своите ценности с помощта на  „Ценностните ориентации“ на Ракич, нека да заяви желанието си в коментар. Ще получи бланка на лични.

От psyh.ru

Превод и редакция: Център СИ

Запазване на час за консултация с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277

Как да си върнем изгубения вкус на живота

Вкусът на живота е преживяване, което можем да получим по различни начини. За съжаление това не винаги е приятно. Чувстваме се живи не само когато ни е добре и ни е комфортно, но и когато сме уплашени, тъжни, огорчени или наранени. Да живееш пълноценно е сила и винаги е свързано с риск. Много по-лесно би било да живееш функционален живот, където винаги можеш да делегираш отговорност.

ДА СЕ ПОЧУВСТВА

Живеем в много забързан свят и просто нямаме време да се насладим на вкуса на живота. Много енергия отива в преследване на целите. За съжаление, достигайки това, което искаме, не успяваме да поспрем, защото пред нас веднага се появява нова цел. В случай, че спрем, започваме да изпитваме безпокойство, струва ни се, че в този момент някой тича по-уверено и по-бързо, че нещо минава покрай нас. Заради страха да не пропуснем нещо, губим възможността да се насладим на покорения връх.

Живеем твърде бързо и затова спираме да забелязваме себе си в отношенията, събитията, не различаваме детайлите, животът ни става безвкусен. Но от друга страна, хората се развиват, когато не стоят на едно място, поставят си задачи и се сблъскват с трудности. Дори да ядем най-прекрасното ястие всеки ден, след много кратко време ще престанем да изпитваме удоволствие, ястието ще стане обикновено. За да го опитаме отново, ще трябва да се откажем от него за известно време.

БОЛКАТА

Да изпитваме само приятни емоции е нашата мечта. Но човек е така устроен, че заедно с болката престава да изпитва и радост. Ако нещо се окаже извън предела на поносимост, ние изключваме цялата емоционална сфера. Психиката ни се грижи за нас, предпазителят сработва, тежкото преживяване се капсулира. Тази капсула въздейства на всички нива: телесно, ментално и емоционално. Сякаш взимаме част от негативното преживяване и го откъсваме от себе си. Изглежда, че това е лошо. Обаче ако се случи беда, защо да не включите защитата, за да не страдате минути, седмици или дори години?

Проблемът е, че след известно време нашето преживяване започва да живее свой собствен живот и това остава незабележимо за нас. Ние просто танцуваме някакъв танц около процеси, които не са ни много ясни, не можем да ги идентифицираме – тук, на това място имах травматично преживяване. Безчувственият човек не може да бъде щастлив, но не могат да го засегнат и силно неприятните преживявания. Изборът ни не е лесен: да живеем в средния регистър без силни емоции или да платим с болка лукса да чувстваме.

ЧУЖДИТЕ ЧУВСТВА

С времето се научаваме да заимстваме впечатления. Често можете да видите как хората идват на красиво място, обръщат му гръб и си правят селфи. Тяхното преживяване не се случва в момента, то е отложено. Хората публикуват снимките си на фона на красотата и след първите харесвания най-накрая разбират, че там, където са се „чекнали“, им е било хубаво.

Получавайки обратна връзка от света, човек се опитва да докаже на себе си, че е жив. Ако не развиваме емоционалната сфера, много трудно можем да формираме отношение към нещо. Случва се заимстване на мнение от другите. Например да отидеш на спектакъл заради добрите отзиви. Формира се умение да добиваш своето впечатление от това на другите, да присвояваш и усещаш вкуса на чуждия живот.

„Да виждаш и чувстваш означава да бъдеш, да мислиш, да живееш.“ Уилям Шекспир

БЕЗОПАСНОСТ ИЛИ АДРЕНАЛИН

Всяка секунда сме между две скали, едната от които е безопасността, а другата е вълнението. И не можем да живеем дълго на най-високата точка на нито една от тези скали. Представете си, че сме успели да изградим свят на абсолютна безопасност. Там всеки ден е подобен на вчерашния, има комфортни условия и не е необходимо да искате каквото и да е. Там общуваме с предвидими хора, от които не очакваме никакви изненади. Тези хора постоянно поддържат антуража на една неизменна реалност.

В такъв свят всичко е твърде предсказуемо, няма нищо, което по някакъв начин да повлияе на емоциите. Но дори и в най-високата точка на вълнение, ние също не можем да се наслаждаваме през цялото време. Ако сме на върха на преживяванията, след известно време организмът ни се изтощава, мозъкът се изключва. През целия си живот ние балансираме между тези два процеса. Освен това всеки човек изначално е създаден по такъв начин, че предпочита един от векторите по-често от другия.

Загубата на чувствителност започва с факта, че увеличаваме броя на стереотипните действия. В тези моменти ние сме навсякъде и никъде едновременно.

ВАЖЕН ИЗБОР

Човек може да разбере, че сам създава живота си и има възможност да избира в какво да влага усилия. Много е тъжно, когато изразходвате средства и време за осъществяването на чужда мечта: мамина, бащина, на обществото.

Напоследък много се говори за кризата на средната възраст. Когато е преминат определен етап, в който са вложени много усилия и енергия, човек преразглежда постигнатото и… открива празнота. А от гледна точка на обществото и близките той се справя добре. Това е много интересно преживяване: понякога човек действително е реализирал нещо свое, а понякога е много трудно да признае, че е направил неудачен избор.

В такъв кризисен момент постиженията се обезценяват, настъпва апатия. Единственото преживяване, което може да възникне през този период, са различни нюанси на гняв. Такива депресивни нотки са свързани с факта, че нищо не ви е необходимо, нищо не искате, нищо не ви радва. Остават само два пътя: да намерите допинг или бавно да умрете, преминавайки автоматично от ден на ден.

КАК ДА ВЪРНЕМ ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА СИ

Можем ли да подобрим вкуса на живота? Като начало би било добре да се научите да бъдете по-внимателни към простите неща: как се храним, как да излезем от къщи и да отидем някъде… Загубата на чувствителност започва с факта, че увеличаваме количеството на стереотипните действия. Да седите с таблет, да ядете, да отговаряте на обаждания, да давате ценни инструкции на дете е съвсем просто. В тези моменти ние сме навсякъде и никъде едновременно.

Първото нещо, което можете да направите, е да организирате комуникативни разтоварващи дни. Например, по пътя към колата, обърнете внимание на факта, че лятото е дошло, цветята са разцъфнали. Запитайте се: „Спомням ли си как мирише едно плодно дърво?“ Позволете си, когато отидете в магазина, да не избирате стандартните неща, а да помислите какво наистина искате.

За да върнем вкуса на живота, е много важно да експериментираме, да се замисляме къде отиваме, какво правим, има ли неща, които ни удивляват. Живеем, докато запазваме способността да се удивляваме.

От: psyh.ru

Превод и редакция: Център СИ

За запазване на час за консултация с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277.

5 МИТА ЗА ПСИХОЛОЗИТЕ

Професията на психолога е една от най-загадъчните. Тези хора променят съдби, работят с онези проблеми, които не винаги могат лесно да бъдат назовани, като например душевно безпокойство, чувство на загуба, родителско разочарование. Кои са тези хора, които се наемат да „настройват мозъка“?

В общественото пространство съществуват много митове за психолозите. По някаква причина хората ги виждат като магьосници и вълшебници. В нашето общество дори има страх от психолозите, който идва от популярното схващане, че само лудите ходят на психолог. Поради недостатъчната информация, съществуват много такива предразсъдъци. По-долу са описани накратко 5 от най-често срещаните митове.

1. ПСИХОЛОГЪТ ВИЖДА ПРЕЗ ВСЕКИ ЧОВЕК

Ние не сме рентгенови лъчи, ние сме обикновени хора. Да, знаем малко повече за езика на тялото, интонацията и поведението. Умеем да наблюдаваме хората и да анализираме. В обикновения живот като цяло не винаги използваме професионални умения за наблюдение. Все пак това пречи на спонтанната комуникация. И ние също искаме и умеем да се сприятеляваме, да се шегуваме и просто да се радваме на живота в компанията на хора, които харесваме.

2. ПСИХОЛОЗИТЕ СЕ ОТЛИЧАВАТ МНОГО ОТ ДРУГИТЕ

Действително сред психолозите се срещат хора, които могат да имат прически, да се обличат или да се държат странно. Не по-рядко тези неща могат да бъдат забелязани сред програмисти, журналисти или музиканти. В същото време много психолози са напълно „нормални“ хора, не се различават от представителите на други професии. И докато не попитате с какво се занимават, с нищо няма да се издадат.

3. ПСИХОЛОГЪТ ЩЕ ПОМОГНЕ. ТОЙ ИМА „ВЪЛШЕБНО ХАПЧЕ“ ЗА ВСЕКИ ПОВОД

Разбира се, няма „вълшебни хапчета“. Ние просто помагаме на човек да преодолее труден период от живота, преминавайки с него през страх, скръб или разочарование. Ние му помагаме да види нещата от друг ъгъл, да излезе от сянката на миналото и да види бъдещето. Ключовата дума е „помощ“. Ако човек не я желае, не е готов за промяна, тогава често се оказваме безсилни. Само готовността на човек да се промени, неговата собствена работа върху трансформацията може да даде резултат, а не влиянието на психолога.

4. ПСИХОЛОГЪТ ВЕЧЕ Е РЕШИЛ ВСИЧКИ СВОИ ПРОБЛЕМИ В ЖИВОТА

Ние имаме знания и умения, които непрекъснато обогатяваме. Добиваме опит и се развиваме. Но също понякога се обръщаме за помощ към психолози. Познаването на методите на работа и особеностите на човешката психика не ни дава възможност винаги сами да решаваме проблемите си. Ние също крещим на децата си, въпреки че знаем колко е лошо. Ние се развеждаме със съпрузите си, въпреки че спасяваме други семейства. Ние се дразним от собствените си родители, въпреки, че сме разбрали тяхната роля във вътрешните ни конфликти и отдавна сме се освободили от обидата. Емоционални и живи сме като обикновените хора.

5. ПСИХОЛОЗИТЕ ОТИВАТ ДА УЧАТ ПСИХОЛОГИЯ, ЗА ДА РЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ СИ

Ако знаете, че имате проблеми, много по-евтино и лесно е да отидете на психотерапевт, а не във факултета по психология. Някои отиват да учат психология, например „защото е модерно“. Но повечето изучават психология, защото се интересуват от законите на психиката, тайните на човешкото поведение или секретите на въздействие върху човешкото съзнание. Романтизмът изчезва през първите две години на обучение, а също така напълно отпада желанието да се контролират другите чрез манипулиране на съзнанието или разбиране на причините за неговото поведение. В резултат в професията остават тези, които имат призвание.

От psyh.ru

Превод и редакция: Център СИ

За запазване на час за консултация с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277.

„НЕ СЪМ ВИНОВЕН!“

5 НАЧИНА ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА ПРИЗНАВАТЕ ГРЕШКИТЕ СИ

Неумението да признавате грешките си може да доведе до проблеми в отношенията и да попречи на личностното израстване. Ще говорим за това как да се научите да държите егото си под контрол.

Да се ​​гордеете със себе си е напълно нормално. Гордостта може да ви помогне да се справите с трудни ситуации и е проява на определено ниво на самоувереност, което е необходимо в личния и професионалния живот. Има обаче тънка граница между здравословното самочувствие и упоритото отстояване на егото ви. Един от основните показатели, че сте преминали тази граница, е неспособността да признаете, че не сте прави.

„На най-примитивно ниво егото може да се определи като „чувство за собствено достойнство или значимост“, казва американският невропсихолог Санам Хафиз. – Ако егоцентризмът доминира в нас, тогава определено трябва да излезем победители от всеки спор, независимо дали става дума за семейна кавга или за глупава дискусия за това кой филм да получи Оскар.“

Ако не можете да признавате, че не сте прави, както за сериозни, така и за незначителни неща, това може да ви създаде истински проблеми. Подобна неспособност може да засегне най-близките ви взаимоотношения и да се превърне в пречка по пътя на вашето личносно израстване.

Защо е толкова трудно да потиснете своето его и да признаете грешките си? Как да се научите да го правите в името на общото благо?

ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА ПРИЗНАТЕ ГРЕШКИТЕ СИ

Една от причините, поради които някои от нас не умеят да признават грешките си, се състои в неспособността да осъзнаваме своите действия. Този проблем може да ви преследва във всички области на живота и през целия живот или може да създаде „сляпо петно“ само в определени ситуации. В крайна сметка, ако човек просто не разбира, че не е прав, за него е невъзможно да признае грешката си.

В други случаи обаче човек може да е наясно, че не е прав – частично или напълно, но въпреки това отказва да признае вината си, защото много държи на егото си.

„За някои хора признаването, че грешат, представлява твърде голяма заплаха за тяхното самочувствие, защото причинява неудобство, срам, вина и вероятно поставя под въпрос представата им за себе си“ – казва д-р Кийт Каплан, лицензиран клиничен психолог. – „В резултат на това хората прибягват към свръхкомпенсация, като отричат, че са направили грешка или твърдят, че грешката не е тяхна, като по този начин защитават представата си за себе си.“

Този процес се нарича когнитивен дисонанс. Това е несъзнателна защитна система, която много от нас използват, за да защитят егото си. „Хората, на които им е трудно да признаят грешките, – казва д-р Каплан, – дори и да ги осъзнават на някакво ниво, често се притесняват, че ако има някакво несъвършенство в действията им, това ще е доказателство за някакъв сериозен недостатък. Признаването на такова несъвършенство ще ги накара да се чувстват слаби, неспособни да се харесат на околните или може би просто лоши хора. Дълбоко в себе си те често се страхуват да не загубят уважението на другите или да разрушат взаимоотношенията си.

КАК СИЛНОТО ЕГО МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ НА ВАШИЯ СВЯТ

С други думи, да кажеш: „Да, постъпих неправилно, съжалявам“ може да бъде страшно. Въпреки това упоритото отричане на грешките разочарова нашите приятели, колеги, членове на семейството и партньори. Това поведение кара хората да стоят далеч от вас и става причина за вашата изолация. Освен това пречи на личностното израстване.

„В осоновата на отказа да признаваме собствените си грешки лежи крехкото его. Така че, когато любимите хора започнат да се отвръщат от нас, това изглежда като самоизпълняващо се пророчество: получаваме потвърждение, че е невъзможно да бъдем обичани, – казва д-р Каплан. -Това засилва модела на отричане и психологическите защити, с които сме свикнали. Като не признаваме грешката си, ние често не си позволяваме да бъдем уязвими, защото това би означавало да се откажем от нашите психологически защити, които предпазват егото ни от всякакви заплахи. Когато човек постоянно избягва уязвимостта – обяснява д-р Каплан, – той се привързва вътрешно към чувствата на срам, вина и страх и с течение на времето това оказва влияние върху психичното му здраве, като води до депресия или тревожност.“

И обратно, „признаването на нашите грешки показва на другите, че имаме състрадание, емпатия, симпатия и умеем да слушаме другите. Също така става ясно, че сме способни да бъдем обективни спрямо себе си и не се смятаме за „перфектни“ и прави във всичко.“ Признаването на нашите недостатъци позволява на другите да видят нашата уязвимост и дори им внушава любав към нас. Отваря ни възможността за смислен диалог, което означава личностно израстване и по-голяма откритост в отношенията.

5 НАЧИНА ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАТЕ В РАЗПОЗНАВАНЕТО НА СВОИТЕ ГРЕШКИ

Д-р Каплан казва, че човек има уникална способност за саморефлексия. Всички сме родени с тази способност. Следователно във всеки от нас е заложена способността да признава отговорността за грешките си. Някои хора не обръщат внимание на развитието на тази способност или израстват в такава среда, че защитата на егото им става приоритет за тях.

С практиката всеки от нас може да развие способността да признава своите грешки. Ето откъде си струва да се започне:

1. Търсете оправдания в човешката природа. Д-р Каплан препоръчва да запомните следната мантра и да я повтаряте в ситуации, в които чувствате, че имате съпротива да признаете, че грешите: „Мога да призная, че не съм прав, защото съм човек. Всички хора правят грешки. Независимо от това, аз ще бъда обичан.“

2. Направете самоанализ. Съставете списък с недостатъците си и си задайте въпросите: „Защо ме е страх да не бъда уязвим?“, „Търпелив ли съм?“, „Имам ли проблеми с гнева?“, „Твърде ревнив ли съм?“, „Чувствам ли, че нещо ме заплашва?“, „Егоист ли съм?“, „Каква роля изиграх в неотдавнашния спор?“, „Как действията ми повлияха на тези, на които държа?“.

3. Поискайте обратна връзка. Ако ви е трудно да признаете грешките си пред себе си, трябва да се обърнете към близките си, към онези, които могат да ви подкрепят, да се погрижат за вас и да ви помогнат. Въпреки че може да ви се струва, че да се поставите в такава уязвима позиция е твърде много, не забравяйте, че резултатът може да бъде приемането и дълбоката емоционална връзка, от която толкова се нуждаете.

 4. Бъдете открити за критика. В случаите на „слепи петна“ или когато не осъзнавате, че постъпвате неправилно, важно е да чуете другите, когато изразяват разочарованието си или ви обвиняват в нещо. Д-р Хафиз казва: „Това умение предполага способността да отключиш емоциите и да погледнеш на случващото се обективно и от гледната точка на друг човек.“

5. Намерете терапевт. Терапията може да бъде мощен стимул за личностно израстване. „Обикновено хората, които са преминали през психотерапия, развиват умение за интроспекция и осъзнаване на своите слабости и страхове“, казва д-р Хафиз. Този процес формира ниво на интроспекция, което обикновеният човек не може да постигне със собствени усилия.

От psyh.ru

Превод и редакция: Център СИ

За записване на час за консултация с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277.

След психотерапия може да загубите много от своите свръхспособности

1. Може да загубите свръхспособността си да четете мислите на другите хора. Преди терапията сте имали вълшебна определеност в отношенията. Например „той направи така, защото…“, „тя се мръщи, защото…“. И след години психотерапия тази суперспособност става толкова нестабилна, толкова ненадеждна… Оказва се, че е напълно непонятно какво чувстват и мислят другите хора.

2. Може да загубите вълшебната сила да знаете какво е най-добро за другия човек. Може напълно да изчезнат мъдрите ви мисли за това как трябва да живеят другите хора.

3. Може да загубите вълшебната увереност, че всичко зависи от вас. Или обратното, че нищо не зависи от вас.

4. Може да загубите вълшебното си алиби за всичките си постъпки. Преди можехте да кажете нещо от рода на „случи се от самосебе си“. Можехте да прехвърляте тежкото бреме на вашата отговорност към вълшебните сили. А сега се оказва, че няма къде да прехвърлите своята отговорност.

5. Можете да загубите много вълшебни илюзии. Например „мога да бъда харесван от всички“, „ще бъда успешен винаги и във всичко“…

6. Може да загубите суперспособностите си да правете неща, които не харесвате и да поддържате връзки, които са токсични за вас. Защото вече не ви се отдава да не чувствате своите чувства.

7. И накрая, може да загубите вълшебната лекота и съпричастност в отношенията с хора със свръхспособности. Може би, когато някой ви каже какво чувствате и как да живеете по-добре, у вас ще се появи леко, не вълшебно раздразнение.

От vk.com

Превод: Център СИ

За запазване на час за консултация с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277.

НЯКОЛКО СЪВЕТА КАК ДА СТАНЕТЕ ПО-УВЕРЕНИ

„В момента, в който повярвате в себе си, ще знаете как да живеете.“ – Гьоте

Научете се да се вслушвате във вътрешния си глас

Вашият вътрешен глас е гласът на инстинктите и интуицията, който винаги ви напътства. Трябва да се научите да създавате тишина в главата си, за да можете да го чуете.

Този глас винаги е позитивен, защото знае истинския ви потенциал и на какво сте способни. Именно от него, а не от страховитите мисли, които всяват страх и несигурност във вас, трябва да се ръководите при вземането на важни решения.

Опитайте нещо ново

Когато усвоявате ново умение, то увереността не идва веднага. От друга страна, държите ли се само за това, в което сте добри, това ще ви ограничава. Не се страхувайте да предизвиквате себе си и да научавате нови неща.

Не се страхувайте да правите грешки

Поражението не е непременно нещо лошо. То е индикация, че трябва да опитате отново, но по различен начин. Поражението е част от процеса и не обвинявайте себе си за това. Приемайте пораженията като възможност да извлечете поука и не забравяйте, че те са неизбежни по пътя към успеха.

Практикувайте позата на увереност

Това как владеете своето тяло и как се държите, говори на околните много за вашата увереност, но също така влияе на това как се чувствате. Застанете изправени, като държите ръце върху бедрата си. Ще усетите прилив на увереност и оптимизъм. Практикувайте тази поза за няколко минути всеки ден.

Увереността не идва от съвършените резултати, а от това, че се опитвате да правите нещо и от това, че сте готови да приемате това, което се е получило.

Гордейте се със своите постижения

Уверените хора се гордеят със собствените си постижения и успехи, независимо колко малки са те. Достигайки целта, позволете си да се порадвате на това. Колкото повече се самоподдържате, толкова по-уверени ще бъдете.

Вярвайте в себе си

За човек, който вярва в себе си, е много по-лесно да постигне това, което иска. Многократно е доказано, че вярата в себе си и визуализацията на това как постигате целите си, увеличава шансовете ви.

„Когато мислиш, че можеш да направиш нещо, или мислиш, че не можеш – така или иначе си прав“ казва Хенри Форд.

Не се състезавайте с другите

Уверените в себе си хора знаят, че не съществува такова нещо като конкуренция с другите. Много по-правилно е да изхождаш от собствените си цели и да работиш върху личностното си развитие, отколкото да се стараеш да доказваш, че си по-добър от някой. Конкуренцията е илюзия, защото всеки в живота може да получи точно това, от което има нужда. Единствените ограничения са тези, които всеки сам си поставя.

От vk.com

Превод и редакция: Център СИ

Запазване на час за консултация с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277

Безплатни онлайн психологически консултации

По повод Световния ден на психичното здраве – безплатни психологически консултации във връзка с:

– подобряване на взаимоотношения;

– разрешаване на конфликти;

– преодоляване на различни негативни състояния като неудовлетвореност, тревожност, депресивност и др.

– желание за личностно развитие и самоусъвършенстване.

Консултациите ще се провеждат:

– онлайн по скайп или вайбър;

– с продължителност 50 мин;

– в удобно за вас време, след предварително записване на телефон 0899 205 277 или на имейл centtersi@gmail.com

Записването за безплатна консултация е до края на месец октомври.

Пожелавам ви здраве, емоционална устойчивост и благополучие!

Богдана Генова – психолог Център СИ

5 съвета как да учим всичко по-бързо

от foxford.ru
Превод и редакция:Център СИ

За записване на час за консултация с психолог Богдана Генова – тел. 0899 205 277